New perspective

IVY_01 (1)
Ако умът ми можеше да бъде описан като място, то определено щях го сравня с галерия. Но не която и да е, а точно тази, в която се намирам на тези снимки – празна, разрушена, без почти никакви произведения на изкуството в нея, но въпреки това пленяваща по свой собствен начин.
Единственото нещо, което може да се разгледа вътре, са голите стени. Разхождайки се из нея се вглъбявам в това да открия нещо, каквото и да било, и така малко или много се отделям от заобикалящия ме свят.
IVY_02 (1)
Не е като да се оплаквам – ако трябва да съм честна, донякъде ми харесва да прекарвам време сама с мислите си, със спомените и с мечтите си, опитвайки се да възвърна креативността си и отново да запълня празните стени.
IVY_03 (1)
А хората около мен не показват признаци да са забелязали отсъствието ми. Сигурно защото несъзнателно успявам да задържа голямата си усмивка и да говоря така, сякаш мислите ми не се намират някъде другаде.
IVY_04
Във всеки свободен момент се улавям, връщаща се обратно към своята галерия, наблюдаваща разрушаващите ѝ се елементи с любопитсвто и опитвайки се да намеря вдъхновение у тях така, както съм го откривала винаги преди.
IVY_05
Но не ми се получава и аз все повече и повече се демотивирам. Спомням си дните, в които имах нови идеи през цялото време, и ми се иска да се върна в миналото и да се възползвам от всички пропуснати възможности.
IVY_06
Може би е добре, че изпитвам тези емоции. Може би е знак, че трябва да си взема почивка. Все пак всички имаме такива периоди, в които се чувстваме изгубени и не откриваме удовлетворение в нещата, които сме обичали да правим преди.
IVY_07
Сигурно трябва да пробвам някое ново занимание. Да изляза от комфортната си зона. Но не вярвам някога да обичам да правя нещо друго толкова, колкото обичам да се занимавам с изкуството във всичките му форми.
IVY_08
Сякаш съм заключена в собствения си мозък. Нямам вдъхновение. Не съм креативна. Следователно не съм толкова щастлива, колкото бих могла да бъда.
IVY_09
Въпреки това се усмихвам. Защото всичко е в главата ми, нали? Ако се опитвам достатъчно, мога да се излъжа, че всъщност съм доволна от себе си в момента.
IVY_10
Проблемът сигурно се крие вътре в мен. Трябва да променя нещо в начина си на мислене.
IVY_11
Да се питам дали ако открия себе си, ще разбера защо се чувствам толкова демотивирана и откъсната.
IVY_12
Кой коя съм аз? Най-напред момиче с много интереси, от които писането заема челната позиция.
IVY_14
Аз съм човек с много и хаотични емоции, който се е научил да ги потиска, за да поддържа илюзията, че знае какво прави с живота си. 
IVY_15
Но това не помага, а само довежда до допълнителното ми отделяне от света, до това да не изпитвам желанието да върша нещата, които обожавам.
IVY_16 (1)
Трябва да започна да гледам на всичко от нова перспектива. През розови очила, както някои хора биха се изразили.
IVY_18
Или поне да се науча да се приемам такава, каквато съм в момента.
IVY_19
Да разбера, че вдъхновението и креативността не са неща, които човек задължително трябва да търси и намира.
IVY_20
А такива, които всеки носи вътре в себе си под една или друга форма.
IVY_21
Ключът към „откриването“ им е в това да ги „търсиш“ в себе си…
IVY_22
…или там, където преди не си имал късмет да ги видиш. Да си отворен към идеята да погледнеш на света от нова, различна и по-добра перспектива.
IVY_23
Хората постоянно се променят – растат, правят грешки, учат се от тях и стават по-добри версии на себе си. Моята заблуда беше, че търсех утеха в миналото си и всичките идеи, които имах тогава. Игнорирайки факта, че вече не съм същата, каквато съм била преди време.
Затова в момента бягам. Търся изход от почти празната галерия, която представлява настоящето ми. Която не пази нещо повече от спомена за миналите успехи. Ще излъжа, ако кажа, че няма да ми липсва – все пак съм толкова свикнала с нея. Но всяко нещо рано или късно среща своя край. И макар че в момента тичам към несигурното бъдеще, не съм се чувствала по-добре никога през живота си.

IVY_24

Снимки – Photos by IVY (Hi mum!)


Трябваше ми оправдание да покажа тези снимки някъде и в процеса на качването им в галерията на блога осъзнах, че подредени по даден начин, разказват история. Така се роди идеята за този текст, който претърпя една жанрова и една езикова промяна (от зле написана поема на английски към разказ на български). Чувствайте се свободни да ми оставите коментар с мнението си за писателските ми опити и за новия дизайн!