Austausch 2017 (1.07 – 8.07)

Преди около десетина дни се върнах в България след една от най-прекрасните седмици в живота си, прекарана в Южна Германия с класа ми. Лятната ваканция за нас започна с много незабравими моменти и се надявам и остатъкът ѝ да бъде изпълнен с тях. Докато в публикацията, посветена на първата част от обмена ни, се съсредоточих върху нещата, на които той ме научи, в тази искам да обърна внимание на всичките ми хубави спомени от престоя в Именщат.

Събота – 01.07

Денят за нас започна рано – полетът ни беше от 6 часа сутринта и се налагаше да бъдем на летището още в 4. Нямам много подробни спомени от нещата, които се случиха тогава (което очевидно се дължи на факта, че спах с отворени очи през цялото време). Всичко, което мога да кажа, е, че в момента, в който се настаних на мястото си в самолета и когато най-накрая можех да си наваксам пропуснатия сън, аз се чувствах по-бодра от всякога. И по-добре, като се замисля – иначе щях да пропусна да наблюдавам July morning:

20170701_060853

След пристигането ни бързо си събрахме багажа и се придвижихме до S-Bahn-а, с който трябваше да пътуваме от летището до централната гара. Не толкова бързо обаче успяхме да се оправим с билетите (и под ние имам предвид Беренд), което доведе до изпускането на превозното средство и прекарването на още близо два часа в чакане пред McDonalds на летището. За щастие, втория път нямаше спънки и успешно стигнахме до гарата, където се прекачихме на влака ни за Именщат.

This slideshow requires JavaScript.

Бяхме голяма група, затова винаги пристигахме на нужното място в последния момент. Когато се качихме във влака, повечето купета вече бяха заети и се наложи да се разпръснем из цялата втора класа. Благодарение на късмета си обаче с Нети и Хрис се настанихме при две сравнително мили жени, които през половината път ни задаваха въпроси за престоя ни в Германия и за нас самите (и на които отговаряха само те двамата, защото мен ме обхвана „сценичната треска“).

Двучасовото пътуване мина по-бързо от очакваното и сякаш мигове по-късно влакът спря на гарата в Именщат. През прозореца виждахме лицата на всички ентусиазирани и не чак толкова германци и скоро всеки един от нас разменяше първи думи със своя Austausch-партньор.

Остатъкът от деня мина различно за всички ни – аз се спуснах по най-дългия coaster в Германия с Натали, след което двете се прибрахме у тях и гледахме филм. Вечерта отново се събрахме с останалите в центъра на селцето Обърщауфен, където имаше фест с немска народна музика и традиционна храна. И макар и за първи път да чувахме песните, се забавлявахме повече от самите германци. Подобаващ финал за един изморителен, но определено запомнящ се първи ден от „приключението“.

This slideshow requires JavaScript.

Неделя – 02.07

Няма много за разказване тук – най-вече защото беше семейният ден и всички правехме неща поотделно с германците си. С Натали отидохме на басейн, след което заедно с Таня и нейната партньорка Антония се прибрахме отново в нашия апартамент и гледахме „Предимствата да бъдеш аутсайдер“ и „Magic Mike“ (вторият от които предложиха германките и който беше… интересен избор за bond-ване с нови приятели).

Понеделник – 03.07

За разлика от нас по време техния престой в България германците не бяха освободени от повечето си учебни занятия и в понеделник ни се наложи да ги придружим до училище. В началото на деня се разделихме на групи и така обиколихме часовете на три випуска.

След обяд дойде ред на разходката из Именщат, която те бяха приготвили за нас по модел на тази на София, която ние бяхме направили. За едва 30 минути от предвидените 3 часа успяхме да разгледаме градчето и да отговорим на въпросите към всяка забележителност, затова после имахме много време да обикаляме безцелно.

This slideshow requires JavaScript.

Почти до края на деня с Натали играхме на Singster с хитове от 2000-те и леко оглушихме родителите ѝ, а след това изгледахме първия епизод на „13 причини защо“, към който и двете с нея бяхме проявили интерес. Легнахме си рано – аз се подготвях психически за посещението в Мюнхен, а тя – за класното по латински.

Вторник – 04.07

Отпътувахме за Мюнхен в 8:30. Всички искахме да посетим града поради различни причини, но споделяхме една обща емоция – вълнение. Може би защото lowkey ни беше омръзнало от немската провинция с приятния мирис на крави, а може би защото на този излет бяхме само българи и за първи път от няколко дни можехме да си наваксаме като хората едни с други.

Нещото, което не съм очаквала, че ще ми липсва от обмена, е пътуването с влак. Във вторник за първи път успях да му се насладя както подобава – споделяйки купе с Нети, Дарка, Хрис и Яската. Не мога да опиша колко сме се забавлявали не само по време на тези, но и на всички последвали часове, прекарани на път.

В Мюнхен най-напред обиколихме някои от най-големите забележителности с учителите, но нека си бъдем честни – никой не се вълнуваше особено от тази част на излета. След нея последваха свободните часове за разходки из града, които някои от класа оползотвориха в пазаруване, други – в разглеждане на Алианц арената, а аз и моите приятели – в посещение на Haus der Kunst, разходки и заслужен обяд в Hard Rock Cafe.

This slideshow requires JavaScript.

След този ден Мюнхен определено се превърна в един от любимите ми градове.

Сряда – 05.07

Втори излет подред, този път до Линдау – град, разположен наполовина на остров в Бодензее. Отново разглеждахме забележителности, за които нищо не запомних – нещо, за което отчасти съжалявам. Хайлайтът на деня определено беше, когато с приятелите ми си наехме водно колело и прекарахме 30 минути под обедното слънце във въртене на педалите и в опити да не заседнем по средата на водния басейн поради учудващо голямото количество водорасли.

This slideshow requires JavaScript.

Вечерта се забавлявахме край езерото Алпзее, което се намира до Именщат. И понеже Натали единствена от всички германци не беше разбрала, че е планирано да се плува, в началото ми се наложи да седя и да гледам отстрани без бански (но с компания, за радост). Добре, че е Нети и че случайно си беше взела допълнителен :D

20170705_202454

Четвъртък – 06.07

Денят се предвиждаше отново да бъде от онези, прекарани в правене на нищо в учебните занятия на германците, но нещата се развиха по-добре от очакваното. Първата му половина гледахме двата ни филма в специалната зала за целта на училището и се учехме на народни танци. Тези неща щяхме да презентираме същата вечер на партньорите ни и на техните родители.

След цяла сутрин усъвършенстване на стъпките на Бяла роза и на Дунавското хоро нямаше да откажа малка почивка. За сметка на това обаче се наложи да пътувам до Кемптен с Натали, Или, Танчето и техните германки поради извънкласна дейност. Докато останалите от класа похапваха и разпускаха, ние редихме лего.

Към 17:30 се върнахме при училището, където вече от около половин час течеше трескавата подготовка des bunten Abends. Германците се бяха приготвили наистина усърдно за събитието, но смея да твърдя, че нашите два филма и три хора бяха гвоздеят на програмата. Особено правото хоро, на което ги включихме и тях и което успя да обиколи сградата.

Петък – 07.07

На този ден беше последният ни излет до Нойшванщайн и от всички може би най-много се вълнувах аз. Не защото очаквах нещо единствено по рода си, а просто поради причината, че да посетя този дворец, беше детската ми мечта. Не мога да кажа, че бях разочарована – сградата беше също толкова великолепна отвътре, колкото отвън (или поне завършената ѝ част). Може би ми се искаше да има по-малко хора и да бяхме останали по-дълго вътре, но нямаше да позволя на такива малки неща да развалят преживяването ми.

This slideshow requires JavaScript.

Вечерта след излета се планираше да ходим да ядем при реката Илер, но имаше много време между часа на връщането ни от Фюсен и този на уговорката, затова с Натали решихме да минем през дома ѝ. Планираните два часа там обаче бързо се скъсиха, когато вратата на влака се затвори внезапно на нашата спирка и се наложи да пътуваме до съседното градче. Поне вече имахме забавна история за разказване.

Пристигнахме на реката с голямо закъснение, но все пак не пропуснахме нищо. Събирането ни обаче бързо беше приключено от гръмотевичната буря, която ни завари неподготвени и заради която си оставихме половината боклуци на брега. Какъв паметен завършек на последния ни ден.

20170707_184353

Събота – 08.07

В събота за първи път успях да разгледам по-обстойно селцето, в което бях пренощувала последната седмица. Натали и Антония разведоха мен и Таня и ни показаха най-големите „забележителности“ на мястото – парка и площада. Прекалено бързо обаче дойде ред да се прибираме по домовете си за последно доопаковане на багажа и последен обяд със семейството.

Сбогуването с германците отново се състоя на гарата в Именщат. С Натали си направихме последни няколко снимки заедно и си взехме чао поне на 10 пъти. Родителите ѝ също бяха тъжни, че си заминавам, и казаха, че една седмица било прекалено малко време за престой в Германия.

Като махах през прозореца на влака бях на косъм от това да се разрева, но се успокоих от мисълта, че това определено няма да ни е последната среща и че някой ден в близко или далечно бъдеще отново ще посетя Натали в Обърщауфен.

Остатъка от деня премина в пътуване с влака (последното), висене по опашки на летището и в летене към България. В мига, в който колелата на самолета докоснаха земята, Хрис драматично каза „Austausch-ът приключи“ и чак тогава осъзнах може би за първи път колко много ще ми липсва изминалата седмица. Натали. Германия. Изживяванията.

Каквито и проблеми да имах по време на първата част на обмена, сега те сякаш съвсем избледняха и оставиха място само на хубавите спомени. И се надявам да е така не само за мен.

Credit за някои от снимките: Росен Петров
Advertisements

2 thoughts on “Austausch 2017 (1.07 – 8.07)

  1. Много увлекателно написано, Жени! А и снимките са страхотни, особено тази от езерото 😍 А Нойшвайнщайн със сигурност е още по-приказен на живо! *Когато учиш немски от 9 години, а още не си ходил в Германия … hopefully другата година! :D *

    Liked by 1 person

  2. Благодаря, Яна! Малко със закъснение виждам коментара ти, но оценявам много милите ти думи 😇 А иначе се надявам и ти да си прекараш също толкова, а дори и по-добре на твоя обмен, ако решиш да вземеш участие! 💓

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s