Austausch 2017 (31.03 – 07.04)

Истината е, че нищо не успя да ме подготви напълно за училищния обмен, преди той да дойде. Разпитвах много ученици и учители, вече минавали през това, но мненията на всички, разбира се, се разминаваха, затова не успях да добия ясна представа какво ми предстои. Поради незнайна причина бях решила да се настроя песимистично, за да не остана разочарована от евентуалните си високи очаквания. Не мога да преценя дали този подход беше грешен (защото нямах никаква причина да мисля, че нещата могат да се развият зле) или правилен (защото така оцених времето, прекарано с германката ми, много по-добре), но като заключение мога да кажа, че изминалата седмица беше както и натоварваща, така и много приятна за мен.

This slideshow requires JavaScript.

Всичко започна с писмата на бъдещите ни Austausch-партньори, по информацията в които трябваше да изберем германеца, който би бил най-подходящ за нас. Няма да лъжа – харесах си Натали главно защото беше изредила абсолютно същите любими музиканти като моите. В бъдеще на много пъти се чудех дали това е било грешка – двете си писахме по WhatsApp много по-малко, отколкото други от съучениците ми с техните германци, и през повечето време не знаехме за какво точно да си говорим. Но след като се видяхме, разбрахме, че не само музикалния ни вкус е еднакъв, но и предпочитанията за филми, сериали, книги, youtuber-и и храни. На всичкото отгоре много от възгледите ни по важни социални въпроси съвпадаха и неведнъж се случи да говорим на по-сериозни теми. Явно все пак фактът, че слуша любимите ми групи, се е оказал определящ.

Не смятам да изписвам романи относно това, което сме правели през изминалата седмица. Не е особено интересно за четене, а и не на това искам да пада акцентът в тази публикация. Вместо това мисля, че ще е добра идея да изредя някои от нещата, които научих от своя собствен опит (или от този на приятелите ми) по време на обмена.

Трудно е през цялото време да отговаряш за някого. Да знаеш къде е, с кого е, какво прави, гладен ли е, жаден ли е (защото ако не питаш, няма да си каже). Всичкото това изтощава и може би главно поради тази причина на последния ден се почувствах така, сякаш съм свалила огромен товар от раменете си.

Тишината е нещо нормално – от теб зависи дали ще бъде неловка. Дори когато е с най-добрия си приятел, човек няма как да говори през цялото време. Радвам се, че се примирих с факта, че тишина ще има. Разбира се, постарах се тя да е следствие от дейностите, които вършим (като ядене, писане на съобщение на някого и т. н.), а не поради липсата на теми за разговор.

В началото все някой от двамата ще се налага да инициира комуникацията. Жокер: този човек бях аз. Но нещо, което харесвам в характера си, е, че наложи ли се, мога да говоря много и за всичко. Първите два дни нямах проблеми с инициирането на разговорите – единственото нещо, което ме накара да се почувствам неудобно, е, че на въпроса „Говориш ли си с Жени?“, зададен от нашите, Натали отговори с „Днес повече слушах“. За щастие след този момент и двете започнахме да взимаме равностойно участие в дискусиите си.

Сериалите и настолните игри са добро решение, когато няма за какво да си говорите. А в моя случай – и видеата в youtube. Пък и омръзва само да си приказвате – това са прекрасни начини да разнообразите вечерите след училище/излетите.

Германците обичат „Happy“ и моловете и не се интересуват особено от забележителностите. Няма какво да разаснявам. Това си е факт, продължавам.

Класът малко или много ще се сплоти след изминалата седмица. Или най-малкото ще ти се наложи да опознаеш и да излизаш с хора, с които не си прекарвал много време преди – както стана при мен.

Ако се сприятелите с германеца си, може да се виждате и в бъдеще. На последния ден бях почти сигурна, че с Натали сме достатъчно близки, за да отправя предложение да се виждаме и след края на обмена. Същата покана получих и от нея в отговор.

Нормално е нещата в крайна сметка да не се развият добре. Не всичките ми приятели можеха да се похвалят, че са си прекарали също толкова незабравимо колкото мен, и това е разбираемо. По време на обмена у вас идва почти непознат човек, с когото трябва на практика да се сприятелиш. Но не всеки може да си стане близък с всеки и това не е нещо фатално.

Това са не толкова накратко впечатленията ми от първата половина на обмена тук, в България. Не всички сигурно ще са съгласни с мен, но това е нормално – всеки е останал с различни спомени от изминалите събития – добри, лоши или неутрални. Надявам се и втората половина да протече запомнящо се, за да мога да направя и продължение на тази публикация. А сега ви оставям с кратък видео монтаж на дните ни, прекарани заедно с германците (много е аматьорски, музиката е малко cringey и ден шести е пропуснат поради липсата на материал, но може да игнорирате това).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s