Let’s talk about dreams

_dsc0202

Началото на 2017 за много от нас, особено за тези, които приличат на мен и обичат всичко да е организирано и предварително планирано, е времето за новогодишни резолюции! Никога не пропускам да си правя такива и макар и че почти всеки път забравям за тях около месец, след като съм си ги записала някъде, в края на годината се оказва, че съм сбъднала повечето от тях.

Други години щях да седна за 15-на минути и набързо да запиша първите няколко най-големи цели, които ми хрумнат. Но явно в така мразеното от всички твърдение „нова година – ново аз“ има все някаква истина, понеже на този 1. януари не стана така при мен.

От началото на месеца наблюдавам промяната в себе си. Не говоря за някаква дръзка разлика между новата и старата Жени – може би просто малко по-задълбочен начин на мислене. Но от около седмица много често се усещам замислена над различните начини, по които мога да сбъдна мечтите си. Дотук просто и ясно.

Допреди време целите ми и тяхното постигане за мен бяха „проблеми на бъдещето“. За тях си мислех само нощем преди заспиване, когато позволявах на ума си да ходи където си иска. Но никога не си фантазирах процеса на сбъдването на мечтите си – не. Винаги си представях крайния резултат и удовлетворението ми от него.

Сега е различно – сутринта на 1. януари аз си легнах не толкова късно, но прекарах поне два часа в мисли за самите усилия, които се налага да положа, за да превърна всички тези прекалено големи мечти в реалност. И фактът, че най-накрая осъзнах колко трудно ще ми бъде това, ме остави в състояние подобно на екзистенциална криза за около седмица.

Във всеки свободен момент, който имах, си мислех не за обичайните неща, които минават през главата на един тинейджър (или поне през моята глава преди „промяната“) като приятелства, хобита, интереси и така нататък. Вместо това аз размишлявах за живота ми, който се намира пред мен, за това, как на практика мога да направя с него всичко, което си искам, и за това колко голяма свобода реално имам и колко плашеща всъщност е тя.

Онази сутрин стигнах до заключението, че когато целите се появяват като идеи в главите ни, ние рядко осъзнаваме каква голяма отговорност сами си създаваме. Отговорност, която ще трябва да носим много по-дълго време от очакваното. Тогава разбрах, че сега е може би най-подходящото време да започна да полагам усилия, за да направя всички тези хрумвания реалност. И в това се изразява промяната в мен, но също и във факта, че открих начин да излизам от състоянията на потъване в мисли – като си задам следния въпрос:

Какво мога да сторя аз на 15-годишна възраст, за да направя нещо относно сбъдването на всичките си мечти?

И ето дотук всъщност градираха всичките ми разсъждения.

В момента се намирам в такъв период, че съм достатъчно голяма, за да направя всички тези изводи сама, но и прекалено млада, за да сторя нещо голямо по въпроса с постигането на целите си. Защо? Защото от мен се изискват много време, мотивация, идеи, усилия, отдаденост, парични средства и още куп други неща, с които не разполагам в изобилие в момента и които все още не зависят изцяло от мен.

Но въпреки че не бих могла да сторя нещо наистина значително, мога да направя толкова много малки неща, за да се приближа повече до своята крайна цел. Обичам да изливам мислите си върху лист (или в празен word-файл) и искам някой ден в бъдеще да напиша и издам книга – това, което бих могла да направя в момента по въпроса, е да продължавам да пиша и по този начин да се усъвършенствам (защото знам, че има още много неща, които бих могла да подобря). И ето на този принцип изградих тазгодишния си списък с новогодишни резолюции.

Какво целях със споделянето на всички тези неща? Да изпразня главата си от обърканите мисли в нея? Отчасти. Но и да покажа как стигнах до заключението, че мечтите няма просто някой ден да се сбъднат от само себе си. За постигането им се изисква много труд и е по-добре да се почне с малко, но отрано, вместо да се отлага.

Дните около Новата година фактически не са по-различен период от време от който и да било друг. Но има истина в това, че хората се чувстват много по-мотивирани тогава, че са готови да оставят негативната енергия в миналото и с нови сили да продължат напред. Затова смятам да използвам тези фактори и да бъда продуктивна още от самото начало, защото добрият старт е важен за сполучливостта на работата. Ще действам, без да се притеснявам от това дали накрая ще успея или ще се проваля, защото в повечето случаи това няма значение. Важното е да не спирам да мечтая и да правя всичко по силите си, за да сбъдвам целите си, да вярвам в себе си и способностите си и да помня, че дори и нещата да не провървят по най-добрия възможен начин, светът няма да свърши и усилията ми все някога ще се отплатят, макар и под друга форма. И най-вече никога да не забравям, че нови мечти се зараждат ежедневно и плановете често се налага да се променят – и че няма нищо лошо в това.

Надявам се тази публикация да е мотивирала и вас да направите новата си година най-прекрасната досега и да ви е дала насока, ако сте били объркани (а ако сте се объркали още повече – искрено се извинявам; макар и на външен вид да изглеждам организирана и често да се самоопределям като такава, в мозъка ми цари пълна бъркотия). Каквото и да се случи, аз вярвам в нас и в това, че сме способни на всичко, стига наистина силно да го желаем!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s