Празнично – Blogmas #4

(Мога ли да оставя Блогмас №4 в заглавието изобщо?)

… или няколко причини защо последните няколко дни бяха едни от най-хубавите ми за 2016.

21. декември:

  • Успях да направя (с голяма помощ от мама) коледни подаръци за приятелите си навреме. Украсени и неукрасени сладки по любимите ми рецепти, а за хората, с които имам снимки – и картички.

22. декември:

  • Това, че когато се събудих в шест часа сутринта на 22-и, за да опаковам сладките, видях, че мама го е направила вместо мен.
  • Единият допълнителен час сън.
  • Това, че наредихме столовете в кръг и върху покривка поставихме подаръците, преди да си ги разменим.

Jpeg

  • Това, че Беееренд, на когото ми се беше паднало да подарявам, хареса книгата за България, която му бях избрала, и даже я зачете по едно време.
  • Усмивките на приятелите ми, когато им дадох подаръците (и нещата, които те бяха избрали за мен).
  • Урокът за важността на антивирусните програми от Черкезова.
  • Когато някой пусна ‘Centuries’ на Fall Out Boy и аз полудях.
  • Когато държах новия албум на Metallica и няколко души му се кланяха за снимка.
  • Нетърпеливото очакване на пристигането на Нети (която видях след три седмици раздяла след турнето ѝ с детския радио хор в Белгия).
  • Събарящите прегръдки, след като най-накрая се събрахме.
  • Реакцията ѝ на специалния ми подарък за нея (handmade герданче с елемент на меченце).
  • Разговорите с Нети, Хрис, Симо и Биби след училище.
  • Неочакваният SMS от Еконт и изненадващата пратка от Лин (която за жалост не ми беше позволено да отворя преди Коледа).

Jpeg

  • Разговорите с Мими преди концерта на хора по-късно същия ден.
  • Концертът. И това, че май  изпях по-голямата част от своя глас на „Stille Nacht“ правилно.
  • Времето, прекарано с Нети и Кали след концерта, докато чакахме родителите ни да дойдат да ни вземат. (Моментът, в който запях ‘Our Lawyers Made Us Change The Title Of This Song So We Wouldn’t Get Sued’ на Fall Out Boy и Кали се включи).

23. декември:

  • Срещата ми с Мони в метрото преди олимпиадата по английски.
  • Това, че се паднахме в една стая с нея и някои от другите ми приятели от бившия 8″е“ клас, и си говорихме преди началото.
  • Когато диктовката и самият тест се оказаха по-лесни от очакването.
  • Гордостта ми, след като написах едно от най-хубавите си съчинения.
  • Усмивките на приятелите ми от миналия клас, когато получиха подаръците си.
  • Нещата, които Мони ми беше взела (влюбена съм в чашата „Espresso Patronum“).

Jpeg

  • Изненадата, която направихме на предишната ни класна (и храната, която си откраднахме от партито на новия ѝ 8″е“ клас).
  • Изпълнението на „All I want for Christmas is you“ ft. Нети.
  • Фотосесията, която си направихме с Мони, преди да се приберем.
Jpeg
(и нашите влогове, отиващи директно в архивите)
  • Това, че слушах Muse (една от новооткритите от мен групи, която бързо се нареди след любимите ми) цяла вечер.
  • Това, че започвам да завършвам един по един елементите на новия дизайн, който евентуално ще направя на блога си за новата година.

24. декември:

  • Вкусните палачинки на мама за закуска (които не бяха постни, но какво да се прави).
  • Двата допълнителни часа сън, които си набавих, след като без да искам заспах на дивана, докато гледах телевизия след закуската.
  • Започването на този пост и припомнянето на всички хубави събития от последните дни.
  • Разговорът ми с Хриси, след като си разменихме коледните подаръци.

Processed with VSCO

  • Прекалено тежкия празничен грим, който си направих с новата си палитра, заради прекомерната употреба на черния цвят.
  • Осъзнаването, че имам имен ден и че за поредна година съм забравила да почерпя (един шоколад помага в такива случаи).
  • Семейната вечеря и онова чувство на нетърпение, с което си лягам всяка година в нощта преди Коледа.

25. декември:

  • Отварянето на подаръците рано сутринта с цялото семейство и вкусната закуска, която споделихме.
  • Четенето на подаръка от Лин – ‘A Work In Progress’ от Connor Franta.
  • Фактът, че мама изгори празничното ястие и трябваше да ядем от постната храна за обяд и вечеря.
  • Спокойният следобед, който прекарах вкъщи – сгушена в завивките и четяща, а по-късно и слушаща музика на новите си слушалки.
  • Огромното количество изяден шоколад.
  • Времето преди лягане, прекарано в гледане на YouTube видеа и четене на фенфикове.

Може би Коледата ми далеч не беше толкова изобилстваща от събития, колкото очаквах, че ще бъде, но това не я направи по-незначима за мен. Радвам се, че прекарах празника си така релаксиращо и че го споделих с най-важните хора в живота ми – семейството ми (и приятелите ми в предишните няколко дни, които бяха толкова интересни, че компенсират за липсата на вълнуващи случки на самата Коледа!)

На всеки, който чете това, желая запомнящо се посрещане на 2017 година и приятен остатък от ваканцията!

ПП: Все пак успях да напиша още един пост преди равносметката за 2016, която ми стана като обичай в блога… Мисля, че заслужавам още един шоколад.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s