За идеите (или Blogmas #3)

Когато на 4. декември с голям ентусиазъм започнах да пиша първия си Блогмас пост някога, имах около седем идеи и се надявах, че с малко повече желание и по-малко procrastinate-ване ще успея да напиша по една публикация за всяка една от тях. Но преди човек да се захване с нещо толкова ангажиращо като воденето на рубрика в сайта си, може би трябва и да се замисли, че има шанс плановете му да си останат неосъществени. Защото нещата невинаги протичат както очакваш, и накрая дълго обмисляния предварително пост за посещението ти на коледния базар да е толкова скучен, че да го изтриеш след три мъчителни часа, прекарани в писане (без дори да го изпратиш на Сашо, който настоява да чете „творенията“ ти, които по една или друга причина са останали несподелени със света).

tumblr_o8cj04vcpx1vtepdio4_1280
source 

Може би заглавието леко грешно представя съдържанието на днешния пост, а може би не. Ще говоря за идеите, които е трябвало да бъдат публикувани досега с „Блогмас #_“ в заглавието и защо са се провалили. Технически с тази статия по някакъв начин осъществявам всяка една от тях, но нека не мисля за това сега и да започна с първото нещо, което не протече така, както очаквах, а именно…

Коледният базар. В представите си винаги виждах публикацията с куп прекрасни снимки от онази нощ, допълнени с описания, в които „писателят“ в мен дава свобода на въображението си и представя нещата 10 пъти по-добре, отколкото реално са били. Не казвам, че да посетя мястото вечерно точно когато е най-красиво, не беше хубаво преживяване, но не беше и такова, на което си заслужава да посветиш три часа от ограниченото си време. Плюс че не бях предвидила, че би било добре да си взема фотоапарата, за да правя красиви нощни снимки, и качеството на всичко, което имам от тогава, е меко казано трагично.

Highlights на събитието: детето на сцената, което пет пъти си подхвана песента грешно и избухваше в смях повече, отколкото пееше; разговорът с Бе(ее)ренд (немския преподавател на класа), в който като че ли за абсолютно първи път разбирах всичко, което казва, но това не ме стимулира ни най-малко да взимам участие в дискусията; разочарованото лице на мама, когато разбра, че съм ѝ купила бретцели от базара (и възклицанието „Ако исках бретцели, щях да си взема от кварталния магазин!“).

Срещата на книжните блогъри и влогъри, организирана от Егмонт. Това, че не писах в блога за събитието, не значи, че не е било вълнуващо – напротив! Просто нямах идея как да предам всеки акцент от вечерта, а и после разбрах, че сме били излъчвани на живо, така че който се интересува от нещата, за които сме си говорели с останалата част от поканените, може да гледа този клип (предварително се извинявам за неадекватността си):

Higlight от деня: срещата ми с Кали и Криси в книжарницата, когато избирах книга за играта на таен Дядо Коледа, половин час преди началото на събитието; това, че се запознах с толкова много други от блогърите и влогърите, които следя.

So wie wir • So wie ihr. Планирах да споделя нещо, включващо много размисли за екипната работа, новите приятелства, основани на общите интереси, колко трудно е реално да се планира, създаде и най-накрая издаде един брой на списание и така нататък, но реших, че може би ще е по-добре да запазя тази идея за друг път, защото не е толкова коледна, а и може от нея да излезе готина статия за самото списание.

В заключение – не планирайте нещата много предварително и не очаквайте идеите ви абсолютно винаги да се осъществяват. Особено ако имате навика да отлагате вършенето на каквито и да е важни дейности като мен за последния момент или за мига, в който вече нямате нужната нагласа да пишете за тях повече.

Тази публикация стана наистина объркана, но мога да оправдая с това, че 1) имах вдъхновение, 2) имах за какво да разкажа и 3) чувствах се, сякаш съм се провалила с Блогмас, гледайки цифрата 2 на последния пост в моя сайт и 17 в публикациите в някои от другите блогове, които следя.

За мен ще си бъде истинско постижение да стигна дори до 5, затова да се надявам, че през следващите осем дни ще успея да напиша две от другите статии, които съм измислила. Колко трудно може да бъде? (И следващият ми пост се казва – „Bye bye, 2016!“… няма да е изненада)

ПП: Искам да поздравя мама за рождения ѝ ден и да ѝ благодаря за това, че винаги е до мен във всяко ново начинание, всяка трудност и всеки миг на щастие (и че ми чете статиите, преди да ги публикувам, за да ми посочва грешките… :)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s