Let’s talk about procrastination

… или The Procrastination Tag!

От едно известно време се старая да избягвам таговете – не са особено интригуващи за читателите на блога ми, особено тези, свързани с книгите, защото много често има припокриващи се въпроси. Този обаче ще изпълня с най-голямо удоволствие, защото 1) отличава се по много неща от останалите, 2) Лин, която го създаде и също така ме отбеляза, ми е една от най-близките в блогърското общество и 3) всеки, чел поне един от постовете ми, сигурно знае, че много обичам да правя списъци, а точно това се изисква в този таг – да изредиш нещата, които те карат да отлагаш всичко важно, което имаш за вършене. Освен това и е в духа на последната ми публикация, в която говорех за някои от по-големите неща, заради които procrastinate-вах. Ето ги и останалите от тях:

  • да слушам една и съща песен по n пъти;
  • да слушам една и съща група в продължение на часове;
  • да откривам нова музика и да повтарям първите две точки с нея;
8012a04589cbef0d7ece5f3ab49634c8-1000x1000x1
(в момента съм обсебена от това EP)
  • да гледам клипове на всякакви теми в Youtube;
  • главно клиповете на Дан и Фил;

4f8ebb86d58f712b47b1b385ce9803e7

  • да чета безсмислените в повечето случаи статии в Buzzfeed;
  • да търся куизове за любимите си знаменитости из целия интернет;
  • да решавам тези куизове;
  • да гледам live-предаванията на youtuber-и;
  • да си мисля как се срещам с любимите си известни личности;
  • да гледам видеа по темата с гръмки заглавия като „I EMBARRASSED MYSELF IN FRONT OF MY FAVOURITE SINGER“;
  • да чета всичко, но не и недовършените книги, които стоят на масичката до леглото ми;
  • например фенфикове или просто истории в wattpad/tumblr;
  • да пиша разкази, които после да редактирам по n пъти и накрая да изтривам;
  • да измислям сюжета на някоя нова история;
  • да правя нова организация на всички неща в бюрото си;
  • да си създавам излишна работа, примерно – „Знам всичко нужно за утре, но ако госпожата задава въпроси, като преподава новия урок? Нека да прочета и него за всеки случай“;
  • да си говоря по телефона с приятели;
  • да си пиша с приятели;
  • да излизам след училище из центъра с приятели;
  • да фотографирам всичко около себе си;
  • да се занимавам прекалено дълго време с обработката на новата ми снимка в Instagram;
  • като цяло Instagram профила ми (ако не си личи, влагам много старание в него);
%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%b8%d0%bc%d0%b5
(безсрамно промотиране)
  • да rant-вам в Twitter относно колко много имам за вършене;
  • да правя клипове на себе си, докато пея/танцувам/гримирам се/за каквото друго се сетя;
  • да гледам тези видеа и да се смея на това колко съм странна;
  • да скролвам из Explore-секцията на Instagram;
  • да търся цитати на любимите си известни личности и да обмислям кои от тях да използвам за следващото си описание на снимка;
  • да пиша поеми, които за нищо не стават;
  • да се гримирам с най-неизползваемите за мен цветове от новата ми палитра на Sephora (като зелено, синьо и сиво), да гледам ужасния резултат и да мисля за всичко полезно, което съм могла да свърша в последните 30 минути;
  • да чета tumblr текст постове;
  • да слушам песни, които са ми били любими в даден момент от живота ми, да си спомням някои прекрасни случки и да ми става тъжно, но и щастливо без особена причина:
  • да се ровя из архивите на компютъра си, търсейки идиотски снимки на мен и приятелите ми, които после да им пращам, за да се посмеем заедно;
  • да съставям списъци като този (само че той не влиза в графата с отлагане, защото ще бъде публикуван);
  • да се взирам в пространството, когато трябва вече да съм дълбоко заспала, и да си мисля за смисъла на живота, но и за това колко ще ми е уморено на следващия ден в училище.

Мисля, че изводът, който всички могат да си направят след прочита на тази публикация, е, че имам достатъчно свободно време за всичките си хобита и задължения, но често избирам да върша някоя от гореспоменатите дейности вместо това. И със сигурност не само на мен ми се случва да правя така. Ще бъда много щастлива да прочета списъците по темата на Вик, Миш и Зин, но нека всеки, който желае, да се чувства поканен да сподели отговорите си в блога си, в коментарите тук или под поста на Лин.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s