Защо съм неактивна тук (или Life Update #1)

Не обичам да зарязвам блога си. Не само че ми става тъжно, като осъзная, че не съм публикувала от 20 дни, но и много хора започват да ме питат защо го правя. Преди няколко месеца сигурно щях да кажа: „Нямам идеи какво да поствам“, но всъщност не е така – недовършените ми чернови са около 10-на на брой. Мога по всяко време да допиша някоя и да я публикувам.

Чак сега осъзнах през колко много промени е минал животът ми напоследък. И като погледна назад, мога лесно да открия причините за своята неактивност.

През април и май намерих много нови приятели. Връзката ми с тези в училище стана по-силна и опознах тези от интернет много по-добре. Материалът, който взимахме, постепенно ставаше все по труден. Започнах да чета по-малко и да прекарвам повече време, свела глава над учебниците. През свободните си часове си пишех или говорех с приятели, гледах клипове в YouTube или слушах нова музика.

През юни започна не дотолкова трескавата ми подготовка за приемането ми в Leistungsklasse (две паралелки в 91. НЕГ с по-специална форма на обучение). В интерес на истината нямах желание да влизам – исках просто да видя дали ще се справя с двата изпита. Минах си писмения с не толкова впечатляващ резултат. На устния се явих без почти никаква подготовка и до последно си мислех, че съм се провалила. Оказа се обаче, че имам максималния брой точки.

Една нощ прекарах в дълбоки размисли дали имам или нямам желание да отида в Leistungsklasse. На следващата сутрин получих някакво вдъхновение и преди да съм размислила, се подписах на списъка.

През последните няколко дни от учебната година, точно тези, които винаги са най-забавни, аз бях на морето със слаба интернет връзка и мислейки си за всички неща, които са правили приятелите ми без мен. Въпреки това си прекарах чудесно на Приморско и още първия ден, след като се върнах в София, си уговорих срещи с всичките приятели, които не бяха заминали нанякъде.

По средата на юли признах чувствата си на момчето, което харесвах (и не бяха споделени, както знаех още от самото начало). Въпреки това вместо да се натъжавам, се почувствах по-добре и горда, че успях без особени притеснения да кажа нещо толкова важно. Друго, което ме прави щастлива, е, че успях доста бързо да се придвижа напред. Осъзнах, че няма смисъл да се чувствам зле и замених мислите за него с такива за приятелите ми, за любимите ми музиканти, влогъри, книги и писатели.

Манията ми по Youtube стана по-голяма от всякога, когато изгледах първото си видео от Дан и Фил. Само за няколко седмици успях да се запозная с почти всяко тяхно клипче. Мога да се съглася с тях по толкова много въпроси, затова все още интересът ми към каналите им не е стихнал. Откривам свои черти в характерите и на двамата и мога да кажа без съмнение, че се чувствам много по-радостна, откакто започнах да ги гледам.

Това лято реших да дам шанс на непубликуваните истории (в платформи като Wattpad, AO3, Tumblr и т.н.) и малко или много се зарибих. Може би затова още не мога да прочета тези три книги, които отдавна съм преполовила. Предполагам, че ако броях и тези истории, общия брой на прочетените книги през 2016 щеше да надвишава 30 (а не да бъде 22, както е в момента).

От 22. до 26. Август ми гостуваха братовчедите ми от Германия. С тях се виждам веднъж (най-много два) пъти годишно и винаги чакам с нетърпение момента, в който ще бъдем заедно пак. През тези няколко дни се забавлявах повече от всякога и определено времето, споделено с тях, отново не ми стигна.

С наближаването на 15. септември се видях няколко пъти с приятелите си и си прекарах повече от чудесно с тях. Много хора, които бях питала, не искаха да се връщат на училище, но аз нямах никакво търпение. Изгарях от желание да виждам близките си ежедневно, макар и че с повечето от тях вече да не съм в един клас.

dsc_0195На 5. септември се роди малкото ми братче, което се казва Мартин. Адски съм радостна, откакто това се случи, и всеки ден чакам с нетърпение да се прибера вкъщи, за да видя големите му сини очи.

Преди 15 дни за първи път разбрах кои са новите ми съученици и с радост установих, че двама от най-добрите ми приятели са с мен в 9.“е“ клас. Сред непознати съм някак срамежлива, но се надявам, че малко или много съм се променила от началото на осми клас до сега и бързо ще завържа нови запознанства (но и ще поддържам старите приятелства!).

Тази година смятам да се включвам по-активно в едно от училищните извънкласни занимания, по-точно списанието „So wie wir, so wie ihr“, за което вече съм писала една статия. Сега работя по нещо много интересно (поне според мен) и се надявам, че ще се хареса и на другите! (Може да го публикувам и тук, малко след като следващият брой излезе)

Това е накратко всичко, което ми се случи през последните няколко месеца и основните причини, поради които не пиша често тук. Надявам се, че този период на бързи промени е преминал и вече ще мога да обръщам достатъчно внимание на това малко местенце в интернет, след като всичките ми входни минат. Искрено се надявам да изкарам 9-ти клас също толкова прекрасно, колкото и осми, и да имам много поводи да пиша други life update постове като този!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s