„Момичето от влака“ от Паула Хоукинс

2016 не е силна година за мен откъм прочетени книги – намирам се в най-големия читателски застой, в който някога съм била, и доскоро трудно успявах да не зарежа започната книга. Но ето че лятото дойде, а с него – и многото свободно време. За пореден път надцених себе си, взимайки 5 книги за 7-дневната ни семейна почивка на морето и в крайна сметка прочетох само две – една от които беше „Момичето от влака“.

Още първите няколко страници ме оставиха без думи и ме заинтригуваха да прочета възможно най-бързо останалата част от книгата. Рейчъл е разведена жена, която все още не може да преодолее бившия си съпруг Том и удавя мъката си в алкохол. Потънала е в рутината на ежедневието си – всеки ден пътува с влак до Лондон и обратно, а при всяко негово спиране на семафора наблюдава хората в близките къщи. Най обича да гледа Джес и Джейсън, както тя ги нарича, да си измисля истории за живота им, да се поставя на мястото на момичето… Докато един ден Джес не изчезва и Рейчъл се оказва в центъра на всички събития, а представите ѝ за всички хора, които е наблюдавала от влака, се оказват грешни…

Отдавна не ми се беше случвало да прочитам книга с такава скорост, с каквато завърших „Момичето от влака“. Действието се развива бързо, но не прекалено – достатъчно за да държи интереса ти и да не те натоварва в същото време. Макар и да засягаше много сериозни теми като зависимостта от алкохола и домашното насилие, стилът на авторката правеше поднесената информация не толкова трудна за възприемане. Единственото нещо в цялата книга, което не ми хареса, беше предсказуемостта на някои важни моменти от сюжета. Макар и най-големите факти да не са разкрити, всеки по-досетлив читател би стигнал до заключението.

„…празнините в живота на човека са постоянни. Трябва да успееш да изградиш живота си около тях, да си пробиеш път, както корените на дърветата си пробиват път между бетона. Трябва да моделираш себе си около и въпреки тези празнини.“

От историята несъмнено най ми допаднаха героите, които опознаваш все повече и повече с всяка нова глава и които имат черти, за чието съществуване дори не си подозирал.

Действието се предава от три гледни точки – тази на Рейчъл, на Ана (новата съпруга на Том) и на Меган (Джес в представите на Рач). Трите жени са много различни, но в същото време си приличат по някои характеристики – всички са импулсивни, премислят всяка ситуация прекалено много и посягат към алкохола, когато не се чувстват на себе си. Смятам, че гласовете им много добре преминават от един към друг и помагат за цялостната завършеност на историята.

Ако трябва да опиша Рейчъл с една дума, то тя ще бъде ненадеждна. Поради липсата на важни части от паметта ѝ, нито читателят, нито който и да е герой от книгата не може да й се довери напълно. Хареса ми да гледам как Рач израства, бавно преодолява зависимостта си към алкохола и разгадава мистерията.

Допадна ми също как гледната точка на Меган се изразява в ретроспекции, появяващи се точно тогава, когато Рейчъл се опитва да събере парчетата на поредния пъзел. По този начин читателят се досеща в каква посока да мисли, но не разбира какво точно се е случило.

Гласът на Ана не беше толкова важен, става ли въпрос за разкриването на престъплението. Но тя представя една малко по-различна гледна точка над нещата и успяваше често да ме накара да се съмнявам във всички, дори и в нея самата.

Двамата главни мъжки герои – Скот (Джейсън) и Том – много често ме печелиха и губеха с действията си. И двамата лъжат малко или много за истинската си същност, което ги направи антипатични в моите очи. Към тях двамата се отнасях с особена подозрителност, понеже имах чувството, че зад красивите им лица се крие една не дотолкова красива същност.

В заключение мога да кажа, че „Момчето от влака“ е една вълнуваща книга, която никой няма да иска да остави нито за миг, и чийто край ще остави всеки без думи.  Смятам, че е подходяща за всички любители на психологическите трилъри и за всички, опитващи се да навлязат в жанра (като мен ).

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s