03.06.2015

02.06.2015; 18:30

Всички знаем, че няма шанс резултатите от матурите да бъдат обявени до 3-ти. Но малкият предлог „до“ преди датата, посочена в сайта на министерството на образованието, дава някаква надежда дори и на най-скептичните от нас. По това време всички седмокласници се намираме пред компютъра и през 5 минути обновяваме страницата на МОН. Кой знае, може пък тази година наистина да излязат по-рано…

02.06.2015; 23:30

Оценките все още не са качени. Вече и най-големите оптимисти от нас са уморени от чакане и решават да си легнат.


03.06.2015;  8:00

Първият ни час в училище тече, но не се вълнуваме особено от нещата, които говори госпожата. Тези с мобилен интернет на смартфоните си са свели глави и гледат към белите екрани на устройствата. И refresh-ват усилено. А другите сме се струпали около тях. Явно все още е рано за резултатите.

Изведнъж някой изкрещява:

– Ще бъдат обявени в около 12:00!

Не обръщам много внимание на казаното. Ако въпросният ученик го е прочел във фейсбук, то най-вероятно е лъжа. Но всички, макар и някои да не си го признаваме, тайно се надяваме оценките наистина да излязат по това време…

03.06.2015; 12:00

Вече е 12:00. Имаме час по български и госпожата се опитва да ни успокои, като ни дава да решаваме логически задачи. Ученици, свели глави над телефоните, все още има, но никой нищо не казва от тях.

03.06.2015; около 12:10

Надеждата резултатите наистина да бъдат обявени в 12:00, постепенно ни напуска. И точно преди да се откажем от тази мисъл, едно момиче от класа казва:

– Оценките са качени!

Всички започват да пищят от вълнение. Преподавателката е така добра да ни пусне малко преди края на часа. С викове и крясъци се втурваме надолу по стълбите и някои от нас излизат навън.

Аз съм сред тези хора. С най-добрата ми приятелка Хриси леко се отдалечаваме от останалите. Оказва се, че тя не помни нито ЕГН-то си, нито входящия си номер. За щастие успява да разбере и двете, благодарение на родителите си и на мен. Въвеждаме данните и настъпват 5 секунди на чакане, докато сайтът се зареди, които ни се струват като 5 часа. И след малко чувам писъци. Тя е доволна от резултата си и й стига за желаното училище.

Докато разбера своите оценки минава известно време, тъй като Хриси ми първо иска да се обади и да съобщи хубавите новини на близките си.

Но ето че идва моят ред. Въвеждам входящия номер, след това и ЕГН-то. И точно преди да натисна „Изведи резултат“, давам телефона на приятелката си – за да види тя първа и да ми каже дали е зле или добре.

Вместо думи, от нея получавам многозначен ококорен поглед. Не разбирам какво иска да ми каже с него, затова взимам телефона от ръцете й. И виждам това на екрана:

Без име

Започвам да подскачам и пищя от щастие в буквалния смисъл на думите.

Връщаме се при другите, а аз се усмихвам широко. Навярно още в първия момент те са разбрали какви оценки съм изкарала.

Изваждам си телефона от раницата, за да се обадя на мама и тате. Не ми се струва, че реагират особено ентусиазирано, но по-късно разбирам, че и те са били толкова щастливи, колкото и аз.

3-ти юни завършва с почерпка на цялото семейство в ресторант. Но в този ден без съмнение изживях един от най-хубавите си мигове…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s