7 детски книги, които си заслужава да (пре)прочетеш

В блога си от време на време споделям ревюта на книги. Това, което забелязах, е че (почти) всички впечатления, които изказвам, засягат young adult романи. Когато преди няколко дни прелиствах детската книга, която мама чете на братчето ми преди сън, в главата ми веднага се появи тази идея. Тя не ме остави нито миг – във всеки удобен момент си мислех какво би трябвало да напиша и кои детски четива според мен наистина си заслужава да се (пре)прочетат. Ето до какви изводи стигнах:

1. „Ние, врабчетата“ – Йордан Радичков

maxresdefault

Най-напред българските автори. „Ние, врабчетата“ е една от първите книги, които някога съм прочела и които ме влюбиха в четенето. Беше лятото след първи клас и имах задължителен списък. Тогава смятах запознаването с всички четива за неописуемо важно и „Ние, врабчетата“ беше първата книга, на която се спрях. Беше толкова увлекателно да чета за приключенията на врабчетата и в същото време да се наслаждавам на нестандартните илюстрации, направени от самия Йордан Радичков. Неслучайно след толкова прочетени произведения това остава любимо на дядо ми.

2. „Мили бате! Писмата на един дакел“  – Станка Пенчева

qwer3496

Бях на около 9, като прочетох  „Мили бате! Писмата на един дакел“ за първи път. Беше ми наистина интересно да се запознам със селските приключения на малкия Джери. Лятото във Воденичане научава кучето на важни уроци. Книгата е изпълнена с хумор и двата дни, които прекарах четейки я, ме накараха да заобичам селото си дори още повече. Беше ми любопитно да видя света през очите на дакела. Вярвам, че отново би ми било.

3. „Ние, децата от Шумотевица“: „Ние, децата от Шумотевица“, „Още за нас, децата от село Шумотевица“ и „Винаги е весело в село Шумотевица“ – Астрид Линдгрен

nie_detsata_ot_shumotevitsa_08

На тези три книги, написани от любимата ми детска писателка Астрид Линдгрен, попаднах съвсем случайно. Търсех „Децата от улица Тряскаджийска“, а намерих „Ние, децата от Шумотевица“. А какво е Шумотевица? Това е малко село, в което има само три къщи. В него живеят шест деца, но това, че са малко, не им пречи да се забавляват. Четивата оставиха голям отпечатък в съзнанието ми…всъщност, всички книги на Линдгрен са сторили това за мен – помня много от случките и въпреки това желая отново да ги прочета. А когато се чувствам по този начин, то наистина съм харесала произведението.

4. „Приказки по телефона“ – Джани Родари

Винаги съм харесвала нестандартните приказки на Джани Родари. Този писател може да вдъхне живот на всеки предмет, борави повече от умело с въображението си и създава неповторими истории. Приказките му понякога са много кратки. Също така човек не знае какво може да очаква от тях. Препоръчвам този сборник с истории против лошо настроение, защото от личен опит знам, че Джани Родари може да усмихне всекиго – няма значение малък или голям.

5. „Малкият Никола“ – Госини и Семпе

photo

С книгите за малкия Никола съм се смяла толкова много – интересният стил на писане на Рьоне Госини и прекрасните илюстрации на Семпе само за един миг ще те върнат в детството ти и ще ти припомнят всички неща, които някога си правил. В книгите се разказва от гледната точка на не кой да е, а на самия Никола, което ти позволява да видиш неговия свят, да вникнеш в мислите му и да изживееш забавленията и всички приятни мигове с него и приятелчетата му.

6. „Матилда“ – Роалд Дал 

maxresdefault (3)

Матилда е необикновено дете – сама се научава на крехката 2-3 годишна възраст да чете и смята. На 5 вече е изчела всичките книги от местната библиотека. Но родителите ѝ не я обичат и не намират качествата ѝ за уникални. Момичето обаче е достатъчно умно и знае как само да се опълчи и на двама им. Роалд Дал пише по начин, който може да завладее детето още от първата страница. Спомням си как часове наред четях, защото нямах търпение да разбера какво ще се случи с Матилда по-нататък…

7. „Пипи Дългото чорапче“ – Астрид Линдгрен

1265475582_pipi-1

Накъде съм тръгнала без Пипи? Пипиота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългия чорап (написано без помощта на Google, йей)? Тя е една от най-оригиналните и интересни героини в световната литература. Когато бях на 4-5, мама ми четеше тази книга преди заспиване (точно оттам дойде вдъхновението ми да се науча да чета и пиша сама). „Пипи Дългото чорапче“ винаги ще се нарежда сред любимите ми (не само детски) книги. Затова реших да завърша  списъка си с това произведение. Който все още не е чел книгата, бързо да поправи грешката си. Защото това четиво е едно от тези, които не трябва да бъдат пропускани.

*снимки – google images

Послепис: Изброените седем книги са лично моите любими. Знам, че има още много, които могат да бъдат включени в списъка. Който иска, нека сподели в коментарите своите любими детски четива :)

Advertisements

4 thoughts on “7 детски книги, които си заслужава да (пре)прочетеш

  1. Освен тези, бих добавила и „Островът на чайките“, „Братята с лъвски сърца“ – Астрид Линдгрен; „Лили“, „Мъже без мустаци“ – Братя Мормареви, и книгата, която имаше най-голямо влияние на любовта ми към литературата – „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада“ – Ено Рауд

    Liked by 1 person

  2. bloodyrosered

    Прекрасна статия. Детските четива и филмчета напоселдък ме плашат, но се сещам за времето в което четяхме книги като „Карлсон от покрива“, „Емил от Льонеберя“, „Роня дъщерята на разбойника“, „Приключенията на Лукчо“, „Патиланци“.
    Ех спомени. Върна ме в едни чудесни години с тази статия :)

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s