Здравей! (посветено на Ш. Д.)

tumblr_static_tumblr_mi3os8rzie1rw4c5so1_500

Тя вървеше към къщи по петите на приятеля си, влачейки шумно крака по улицата и вдигайки тонове прах наоколо. Денят беше сух, но облаците по небето предсказваха, че скоро ще завали.

– Стига си се бавила! – каза й с нетърпение Л.

Тя го послуша и забърза ходенето си. През това време започна да ръми и ситният дъждец покри дрехите й с едва забележими капчици вода.

Изведнъж момичето спря на място. Усетил, че приятелката му изостава, Л. се обърна към нея и я загледа.

Погледът й се беше спрял върху малък женски силует недалеч, който се приближаваше тихо и бавно, скрит под огромен чадър с цветовете на дъгата. Когато дойде достатъчно близо до момичето, от устните му се отрони едно едва чуто „здравей“, след което набързо го отмина, с насълзени очи и едва доловима усмивка.

Л. се свести и призова приятелката си да тръгва, като заходи бързо напред, но тя не го последва.

Колко много неща можеха да стоят зад една единствена дума… Толкова спомени, толкова неизказани мисли… толкова неизплакани сълзи…

Толкова приятелство…

По бузата на момичето се търкулна една единствена сълза.

След това то тръгна подир приятеля си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s