Разказ #1 или просто продължение на „Теория за вдъхновението“…

За странното заглавие мога да кажа само едно – нямах идея как да кръстя разказа, а и после ми хрумна нещо друго и затова го оставих просто „Разказ #1“. Втората част добавих, защото като чета това мое „произведение“ винаги се сещам за една стара публикация в блога ми.

А какво е присещането ми?

Е, тъй като имам неизброим брой тетрадки с толкова много разкази и приказки, които са останали несподелени с никого, реших да започна да публикувам  по-хубавите от тях в блога си.

Настоящия разказ написах в края на февруари, когато беше дъждовно и изведнъж ми дойде тази идея.

tumblr_nc0ayeDRSY1rcbgtwo1_500

…От колко ли време тя се луташе из калните улици, мокра до кости, без чадър на проливния дъжд. Ориентирането никога не й е било сила и ето я сега – търсеше колата си, но явно нямаше да я открие скоро.

Капки вода се стичаха по лицето и косата й, дрехите и бяха мокри, а обувките – подгизнали.

Момичето съзря шарен навес на една от сградите наоколо и отиде под него, за да се скрие. Чак сега усети, че е задъхана, сякаш е тичала през цялото време, което беше съвсем възможно.

Намираше се точно пред входа на цветна постройка, която й изглеждаше позната, сякаш е минавала оттук вече.  Настани се пред вратата с нагласата да изчака тук докато дъждът не спре и после отново да тръгне разсеяно по улиците.

Извади от джоба на дънките си телефона и слушалките си, надявайки се слоят дрехи да ги е предпазил от водата, но за жалост и те не бяха оцелели в бурята.

Зачуди се какво да прави докато чака – нямаше други идеи освен да слуша музика или да свири – не намираше вдъхновение в нищо друго освен в това. Не можеше да рисува, пък и не искаше, на няколко пъти се бе пробвала да пише, но опитите й бяха безнадеждни. Единственият талант, който имаше, беше свиренето на китара. И пеенето донякъде. Понякога пишеше песни, но нито една от тях не бе добра според нейните виждания.

Заслуша се – не се чуваше нищо друго освен трополенето на дъжда по покривите на околните постройки и виенето на вятъра. Шумоленето на пороя накара слуха й да се изостри, а тялото й – да изтръпне.

Изведнъж от безнадеждната ситуация, в която беше изпаднала, тя се намери в нов свят… в света на вдъхновението, където звуците от бурята оформиха в главата й мелодия, натрапчива и запомняща се – с други думи – различна, от тези, които беше писала преди. Веднага усети, че това ще бъде пробивът й от застоя, в който се намираше.

Странно чувство обзе ума й – тя се изправи, събу обувките си, от които течеше вода и излезе от цветния си подслон. Закрачи по средата на улицата, точно под дъжда, но той вече не й правеше впечатление. Тя ходеше бавно и се наслаждаваше на момента, като през цялото време тананикаше мелодийката, за да не я забрави.

Много хора я поглеждаха с неодобрение, но нея не я интересуваше. В света беше останала само тя – сама, но въпреки това щастлива.

Странно е как понякога и най-малкото нещо може да те направи щастлив…

© Jenny’s compositions. All rights reserved.

Advertisements

2 thoughts on “Разказ #1 или просто продължение на „Теория за вдъхновението“…

  1. № 1 си . МНОГО ми хареса разказа ти. Сигурна съм ,че и другите ти разкази са също толкава страхотни. С нетърпение очаквам следващата ти публикация.Надявам се и тя да е някои от твоите разкази ;D

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s