Цитати от книги

На киндъла си имам опция, чрез която мога да маркирам цитати, които съм харесала. Посъбрах малко и реших да ги споделя тук :)

has-been-read-1
Снимка – pinterest

Цитати от поредицата „Хари Потър“

И познанията му, Хари, си останаха тъжно непълни. Волдемор не си дава труда да разбере онова, което не цени. Не знае и не разбира нищо от домашни духчета, детски приказки, любов, преданост и невинност. Нищичко. Всички те притежават недосегаема за всякакви магии мощ, по-голяма от неговата, и това е истина, която той никога не е проумявал. Взе от кръвта ти с убеждението, че с нея ще придобие още сила. Вкара в тялото си малка частица от магията, която майка ти е направила, когато е загинала заради теб. Тялото му поддържа жива нейната саможертва и докато тази магия живее, ще живееш и ти, както и последната надежда на Волдемор за самия него.

***

Поредното мълчание. Хари не попита дали Дъмбълдор все пак е разбрал кой е причинил смъртта на Ариана. Не искаше да узнава, още по-малко искаше на Дъмбълдор да му се налага да отговаря. Най-сетне проумя какво е щял да види Дъмбълдор в огледалото Еиналеж и защо е проявявал такова разбиране към притегателната му сила над Хари.

***

Когато след толкова години го открих, заровен в изоставения дом на семейство Гонт… Дара, за който бях бленувал най-силно, макар че на младини го исках по съвсем различни причини… изгубих ума и дума, Хари. Съвсем забравих, че той вече беше хоркрукс, че в пръстена със сигурност е заложено проклятие. Взех го, сложих го и за миг си представих, че ей сега ще видя Ариана, майка си, баща си и ще им кажа колко се разкайвам… Голям глупак бях, Хари. След толкова години не бях научил нищо. Бях недостоен да събера на едно място Даровете на Смъртта, бях го доказвал отново и отново и това беше най-убедителното доказателство.

Цитати от книгата „Кати в Италия“

Тази реклама на кока-кола, сложена навсякъде без каквото и да било уважение, наистина можеше да ти скъса нервите. Ева поклати глава:

— Обзалагам се, че когато умра и се изправя пред небесните двери, там ще ме чака плакат: „Вход към небесната обител. Пийте кока-кола!“ Аз обаче ще кажа като Кристиан X.: „Дайте ми една бира «Туборг»!“

***

Тук не биваше да се разхожда Фрида Стрьомберг в лятната си рокля на големи цветя! Предпочитах да виждам около себе си фигури в бели тоги, които се носят между огромни позлатени статуи и великолепни мраморни дворци, блестящи от злато и лазурит, а не между изпотрошени колонади и потъмнели руини. И господин Малмин да се маха! Искам да чуя как Цезар говори на римляните от ораторската си трибуна. Искам да видя лицето на Брут с момчешки, меки черти, разкривено от омраза в момента, когато вдига камата срещу своя повелител и приятел. Искам да е петнадесетият ден на март 44 година, а не този обикновен септемврийски ден две хиляди години по-късно. Изчезвай, господин Густафсон, ела, Марк Антоний, ти, най-безразсъдният сред римляните! Излез и произнеси прочутото си посмъртно слово за Цезар и предай тялото му на пречистващия огън! Обичам те заради твоята доблест и безразсъдство, Марк Антоний. Ти си жертвал една империя заради жената, която си обичал, ти си загинал в името на любовта си. Затова те обичам. Излез, Октавиан! Твоите устни са стиснати така строго, пък и тази женска поличка нещо не ми харесва. Тя не подхожда на мъж, влязъл в историята под името император Август. Но независимо от това: излез! Изчезнете, госпожо Берг и госпожо Густафсон, излез, Фулвия, ти, жестока, кръвожадна Фулвия! Или не, остани си по-добре в царството на мъртвите, там ти е мястото! От твоята пъклена жестокост розите по форума ще увехнат. Ти си заплюла мъртвото лице на Цицерон и си пробола с игла езика, който ти е казвал истината. Ти си набила главата му на кол тук, на форума, а под нея си наредила да заковат ръката, под която са излезли толкова много латински съчинения. Остани си в царството на мъртвите, Фулвия! Поне веднъж да беше проявила женска доброта и милосърдие! Сега можеш да съжаляваш, сега е твърде късно.

Цитати от първата част на „Под игото“

Гостите наставаха и излязоха по нея. Стефчов остана малко надире, улови ръката на Рада да се прости, и я цукна дръзко по зачервенялата буза. Тя го перна през лицето и отскочи.

— Не те е срам! — избъбра със задавен глас и със засълзени очи и се скри в килера.

Стефчов, колкото надут към мъжете, толкоз безочлив към жените, поправи килнатия си от плесницата фес, закани се свирепо на Рада и излезе зашеметен.

***

— Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието — рече му Бенчо Дерманът, по-вещ в турския език.

— Кажете му, моля ви — подзе Кандов, — че моята лична неприкосновеност, моето най-скъпо човешко право, въпреки всяка законност и справедливи основания…

Бенчо Дерманът му махна с ръка отчаяно:

— Та такива думи нито ги има на турски! Остави се бе, Кандов!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s